«Приказка за ловеца и за големия орел»

Направил ловецът така, както го посъветвал орелът, заклал един вол, сложил го на гърба на орела и сам се качил на него. Литнал орелът и се понесъл все по-нависоко и по-нависоко. Щом обърнел глава към ловеца, той отрязвал парче месо от вола и го пъхал в човката му. Почти били пристигнали вече, когато орелът за последен път обърнал глава, но месото на вола било свършило. Отрязал тогава ловецът парче месо под коляното си и му го подал.

— Ех, че е вкусно това месо! — казал орелът.

След малко пристигнали. Слязъл ловецът от орела и почнал да накуцва.

— Защо куцаш? — попитал го орелът.

— Онова месо, което похвали, беше от мене; волът се беше свършил.

Погладил орелът с крило крака на ловеца и раната зараснала. Отишли при майката на орела и той й казал:

— Майко, аз лежах с пречупено крило, но този човек ми спаси живота. Надари го, дай му каквото поиска.

Изсипала майката на орела пред ловеца злато, сребро, бисер, безценни камъни, скъпи дрехи и шапки — към нищо не посегнал ловецът.

— Кажи, какво искаш? — попитала майката на орела.

— Дайте ми вашата ръждясала кутия!

Извадила майката на орела още повече скъпоценности, още по-хубави и по-прекрасни от предишните — нищичко не взел ловецът и тръгнал да си отива.

— Ела тогава, вземи, каквото искаш — казала майката на орела, но пак не му дала кутията, а само му показала още нови и нови богатства.

Към нищо не посегнал ловецът и вече тръгнал да си отива. Върнала го за трети път майката на орела и му дала кутията.

— Само внимавай, не я отваряй, докато не стигнеш в къщи, защото ще съжаляваш! — предупредила го тя.

Качил орелът отново ловеца на гърба си, полетял надолу, свалил го на земята и отлетял.