Бототина и шестимата му братя
Имало едно време седмина братя. Дошло време да се женят. Тръгнали те да си търсят жени. Вървели, вървели, минали една висока планина. Гледат — насреща им иде змей.
— Здравейте! — поздравил ги той.
— И ти да си жив и здрав! — отговорили братята.
— Къде сте тръгнали?
— Ние сме седем братя. Търсим седем девойки, искаме да се оженим.
— Аз имам седем дъщери. Елате с мене, ще ви оженя.
— Нищо не искаме от тебе — рекли братята и отминали.
Вървели, вървели, минали още една планина. Гледат — насреща им пак змей.
— Здравейте!
— И ти да си жив и здрав!
— Къде сте тръгнали?
— Ние сме седем братя. Търсим седем девойки, искаме да се оженим.
— Аз имам седем дъщери. Елате с мене, ще ви оженя.
— Нищо не искаме от тебе — рекли братята и отминали.
Вървели, що вървели, минали трета планина и срещнали трети змей.
— Здравейте!
— И ти да си жив и здрав!
— Къде сте тръгнали?
— Ние сме седем братя. Търсим седем девойки, искаме да се оженим.
— Аз имам седем дъщери. Елате с мене, ще ви оженя.
Братята си помислили: „Може пък така да ни е писано“ — и тръгнали с него. Стигнали до жилището на змея, навечеряли се и легнали.
Заспали всички освен Бототина. Змеят също не спял, а се въртял в леглото си. По едно време извикал:
— Кой спи и кой не спи?
— Аз не спя — обадил се Бототина.
— Какво ти пречи?
— Мученето на воловете ти.
Комментарии к книге «Бототина и шестимата му братя», Народные сказки
Всего 0 комментариев