«Зимна луна»

Дийн Кунц

Зимна луна

ПЪРВА ЧАСТ

ГРАДЪТ НА УМИРАЩИЯ ДЕН

Плажове, сърфисти калифорнийски жени.

Вятър, пропит с чудни мечти.

Бугенвилия, портокалови гори.

Звездите се раждат, всичко блести.

Променя се времето, спускат се сенки.

Вятърът лъха на гнило — упадък.

Кокаин, узита, автомобилни престрелки.

Смъртта е банкер. Всички плащат й данък.

Книга на преброените тъги

ПЪРВА ГЛАВА

Смъртта караше смарагдовозелен лексус. Колата потегли, мина покрай четирите бензинови колонки и спря в едно от двете платна.

Застанал пред бензиностанцията и сервиза, Джак Макгарви забеляза колата, но не и шофьора. Дори и под мрачното и навъсено небе лексусът блестеше като бижу. Прозорците на гладката и лъскава машина бяха с тъмни матови стъкла, така че Джак не би могъл да види добре кой седи зад волана дори и да се беше опитал.

Като трийсет и две годишно ченге, което има жена, дете и голям ипотечен заем за изплащане, той не се надяваше да си купи такава скъпа и луксозна кола, но въпреки това не завидя на собственика на лексуса. Джак често си припомняше думите на баща си, който му беше казал, че завистта е престъпление на душата. Ако завиждаш на един човек за неговото имущество и притежание, казваше баща му, тогава трябва да си готов да поемеш и неговите отговорности, задължения, болки и проблеми.