Дийн Кунц
Тъмните реки на сърцето
На Гари и Зов Карамардян за тяхното безценно приятелство, защото са хора, които превръщат живота в радост за другите, и защото ни дадоха дом, когато бяхме далеч от родината.
Решихме идната седмица да се преместим при вас завинаги!
ПЪРВА ЧАСТ
В странно море
Всички ний сме пътници, бродещи в тъма,с билети, уредени на скъпа цена —неизвестна, но непосилна за нас.И това странстване на пейзаж след пейзаж —загадъчен, причудлив, нереален —ни кара в чувствата си да се колебаем.След смъртта пътешествие няма,съдържащо от живота тайна по-голяма.„Книга на преброените тъги“
Колебливо потрепва край менна съдбата паяжината езотерична.Но установявам някой ден,че прегръдката й е челична.„Книга на преброените тъги“
1.
Спенсър Грант мислеше за жената и изпитвайки силно безпокойство, шофираше в дъждовната нощ. Търсеше червената врата. Бдителното му куче седеше до него и мълчеше. Дъждът барабанеше по покрива на колата.
Комментарии к книге «Тъмните реки на сърцето», Дийн Кунц
Всего 0 комментариев