«Роуз Мадър»

Стивън Кинг

Роуз Мадър

Наистина съм Роузи, Роузи Истинска, слушай, искам да ти кажа, че съм туй и още нещо…

Морис Сендак¹

Кървав жълтък. Дупка от прогорено,

която се разраства върху белия чаршаф.

Разярена роза, която всеки миг яростно ще разцъфне.

Мей Суенсън

Посвещавам тази книга на Джоун Маркс

ПРОЛОГ

ЗЛОВЕЩИ ЦЕЛУВКИ

Тя седи в ъгъла и се опитва да си поеме дъх. Има усещането, че не се намира в своята дневна, а в безвъздушно пространство. Сякаш отдалеч долита едва доловимо хъъър-хъъър — тя осъзнава, че чува задавеното си дишане, но въпреки това й се струва, че се задушава, докато се взира в разкъсания роман, който четеше, когато съпругът й се прибра вкъщи.

Всъщност изобщо не я е грижа. Боли я прекалено много, за да се тревожи за такива незначителни подробности като дишането си или пък че във въздуха, който поема, като че изобщо няма никакъв кислород. Болката я е погълнала цялата, както китът според Светото писание погълнал Йона, библейския дезертьор. Тя пулсира в нея като отровно слънце, което тлее дълбоко в тялото й, там, където до тази вечер се таеше единствено усещането за нов живот.