«Шийна-5»

Стивън Бакстър

Шийна-5

Шийна не искаше това да се случва. Разбира се, че не искаше — тя знаеше изискванията на мисията не по-лошо от останалите, толкова добре, колкото и самият Ден. Шийна имаше задължения към НАСА. И тя го разбираше.

Но такава постъпка не и се струваше много правилна.

Той бе доплувал при нея след лова.

Нощта свършваше. Пухкавото огнено кълбо на слънцето вече бе блеснало над повърхността на водата.

Сепиите изплуваха от коралите и гъсталаците от водорасли, където се хранеха. Групичките им се уедряваха и постепенно се събраха в пасаж от около сто глави.

„Ухажвай ме, ухажвай ме“.

„Виж, какво оръжие имам!“

„Аз съм силен и яростен“.

„Дръж се по-настрана! Тя е моя!…“

Беше древният език на главоногите, изразен чрез сложни шарки по кожата им, нейната текстура, както и приемането на съответна поза — думи за секс, опасност и храна. Шийна плуваше в пасажа и пееше от радост.

Но ето че във водата се мярна сянка.

Патрулите незабавно приеха маскировъчни пози и започнаха да блъфират, телата им даваха лъжлива представа за приближаващият се хищник.

Шийна знаеше, че тук не може да има истински хищници. А сянката принадлежи на машина-наблюдател на НАСА.

Тъмният силует се прокрадна по-близо и се гмурна под пасажа. Така би постъпила и истинска баракуда, ако искаше да се вмъкна в средата му.

От пасажа се отдели силен самец. Той разгърна широко осемте си ръце, повдигна двете си силни пипала и зелените му бинокулярни очи се вторачиха във фалшивата баракуда. По кожата му започнаха да пулсират шарки от светли и тъмни петна. „Виж ме. Аз съм голям и яростен. Мога да те убия“. Самецът бавно и внимателно се примъкваше към нея, докато не се оказа съвсем редом с нея.