«Празник в смъртта»

„И кой е този звяр зловещ,

чиито дни са преброени,

и той към Витлеем пълзи,

с едничка цел — да се роди?“

Уилям Йейтс

„Никой не стреля по Дядо Коледа.“

Алфред Смит

Първа глава

В съня й смъртта отново я преследваше.

Тъмночервената светлина на неоновата реклама, отразявана от мръсното стъкло на прозореца, пулсираше като гневно сърце. За миг проблясъците осветяваха локвите от кръв на пода, сетне мръсната стаичка отново потъваше в заплашителен мрак.

Момиченцето се беше свило в ъгъла. Беше мършаво, с дълга кестенява коса и огромни очи с цвета на уискито, с което онзи се наливаше винаги, щом можеше да си го купи. Безжизнените очи на малката бяха изцъклени от болка и ужас, лицето й беше мъртвешки бледо. Взираше се като хипнотизирана в примигващата неонова реклама, която през няколко секунди осветяваше стените и човека, проснат на пода сред огромна локва кръв.

Момиченцето тихо заръмжа като хищно животно.

Погледна към ножа в ръката си — острието му беше покрито с кръв чак до дръжката.

Мъжът на пода беше мъртъв. Подсказваше й го отвратителната воня, лъхаща от него, която я караше да изпитва едновременно страх и облекчение.

Той беше счупил ръката й и страданието й беше неописуемо. Парещата болка между краката й от поредното изнасилване още не беше преминала. Дрехите й бяха пропити не само с кръвта на мъжа, но и със собствената й кръв.

Ала сега насилникът беше мъртъв. Най-сетне кошмарът беше свършил и тя бе в безопасност.