Тоз, който си няма пари, нито къща,
към гарата той всяка вечер се връща,
в чакалнята влиза, без много да тропа,
и ляга и спи между двата вързопа.
Пазачът го гледа, стои и се чуди:
За где ли пътува? Дали да го буди?
А той не пътува ни нощем, ни с влака —
пътува той денем на двата си крака,
пътува, пътува с молбата си стара
и все не намира за себе си гара,
и все не намира ни хляб, нито къща
и пак се завръща в чакалнята съща,
и влак щом изсвири, сънува, че него
заводска сирена отнейде зове го,
зове го и казва: „Честито, човече!
Ти място намери! Ти работиш вече!“
Пазачо, смили се над нуждата чужда,
недей го събужда, недей го събужда!
Информация за текста
© Джани Родари
© 1995 Валери Петров, превод от италиански
Gianni Rodari
Комментарии к книге «Бездомният», Петров
Всего 0 комментариев