Чудят се всички момиченца,
чудят се всички момченца:
небето е цяло, едно,
а е на всички оченца.
То е мое, когато го гледам,
и на тоя до мене, и на тебе,
на царя, на градинаря,
на поета, на малкото бебе.
Няма бедняк така беден,
че да не го притежава.
За лъва и за зайчето то е
обща въздушна държава.
И никак не се изхабява,
ако пръв го погледне съседа,
не става по-малко красиво,
за който последен го гледа.
А щом е така — питат всички
момиченца и момченца, —
защо е небето цяло,
а земята — на малки парченца.
Информация за текста
© Джани Родари
© 1995 Валери Петров, превод от италиански
Gianni Rodari
Разпознаване и редакция: sam, 2008
Публикация
Комментарии к книге «Небето е на всички», Петров
Всего 0 комментариев