Със гласец учтив и тих,
все така със „бих“ и „бих“
нещастното, горкото
Условно Наклонение
въздиша от креслото
в безводно настроение:
— БИХ отишло в Лисабон…
БИХ пътувало с балон…
БИХ могло на скок висок
сто атлета да надскоча…
БИХ записало нов рок
на касета и на плоча…
Само дето туй „АКО“
ми е хвърлило око
и след всяко „БИХ“, уви,
по петите ми върви:
БИХ могло, АКО умеех…
БИХ дошло, АКО посмеех…
Да, каквото да говоря,
то ми пречи да го сторя! —
Просто е за съжаление
това Условно Наклонение:
тъй да го измъчва едно „ако“ нищожно —
БИХМЕ му помогнали, АКО бе възможно!
Информация за текста
© Джани Родари
© 1995 Валери Петров, превод от италиански
Gianni Rodari
Разпознаване и редакция: sam, 2008
Публикация
Комментарии к книге «Въздишки», Петров
Всего 0 комментариев