Отде е пристигнала точно, не зная,
и отде толкоз ласкавост взима,
но, виж по стъклата на класната стая
как търка гърба си Котката Зима.
Облачно-сива,
сънно-красива,
опашка от пушек към небето извива,
кълбо от мъгли ту търкаля, ту гали
над бели площади и бели квартали
и по къщите лази със мекички лапи,
сякаш преглежда домашни долапи,
и ме кани навънка… — Не, не, не съм глух,
госпожо-учителко, признавам, не чух
какво казахте точно, но тази Котана,
сякаш са мишки, всички мисли ми хвана
и ги понесе далеч от граматиката,
от географията и от математиката,
към пързалки, шейнички,
елени, елхички…
Котката Зима, тя ме разсея —
затуй напишете забележка на нея!
Информация за текста
© Джани Родари
© 1995 Валери Петров, превод от италиански
Gianni Rodari
Разпознаване и редакция: sam, 2008
Публикация
Джани Родари. Небето е на всички
Италианска
Комментарии к книге «Котката Зима», Петров
Всего 0 комментариев