Къде ли е тази страна
не знам, и не в туй е въпроса —
по-важното е, че във нея
човеците от стъкло са.
При това от стъкло най-чисто,
фино, изящно, чудесно!
Но стъклото, както се знае
е крехко и чупи се лесно.
„Внимавай!“ — си казваш, но колкото
човек да си го повтаря —
чик! — стисваш ръката на някого,
и тичай да викаш стъкларя!
Но затова пък там хората —
нали са напълно прозрачни —
не могат да крият подлости
и разни планове мрачни.
Те в мозъците четат си,
без даже уста да отварят,
и само си свалят шапките,
щом искат да разговарят.
Но понякога пак си ги слагат,
понеже — и туй е понятно —
да побъбриш с човек пет минутки
е винаги нещо приятно.
Информация за текста
© Джани Родари
© 1995 Валери Петров, превод от италиански
Gianni Rodari
Комментарии к книге «Стъклените човеци», Петров
Всего 0 комментариев