„Пътнически влак“ е оня влак,
който уж е страшен, но е благ
и — нали не може да откаже
на кантонче даже —
спира просто, дето види
керемиди.
Понякога той е съвсем закъснял,
с половин час или даже със цял
и, дявол да го вземе,
той няма време!
Но, ах, тази гаричка малка,
жалка,
самотна,
сиротна,
която тъй дълго чака
да спре и на нея влака,
а бързите влакове край нея летят
и пушат, и свирят по своя си път!
— Поспрете — тя шепне, — господин влак!
Поспрете край мене и ще тръгнете пак!
Какво толкова гоните,
нека си починат вагоните!
Най-сетне и аз като всяка спирка
имам своя началник със свирка
и пътник истински
имам и аз,
комуто иска се
да пътува с вас!
— Не мога, не мога,
имам заповед строга!
Комментарии к книге «Пътническият влак», Петров
Всего 0 комментариев