«Как поправили неправдата»

Как поправили неправдата

Живял някога един занаятчия. Той имал син. Решил бащата да изучи добре сина си и го изпратил при друг занаятчия. Завършил синът учението и се върнал при баща си.

Тръгнали бащата и синът да търсят работа по чужди краища.

Вървели, колкото вървели, поискал бащата да изпита ума и знанията на сина си и рекъл:

— Аз май че се изморих. Хайде ту ти мен да носиш, ту аз тебе.

— Добре — отговорил синът и взел да разказва приказка на баща си. Свършил синът приказката си, почнал бащата да разказва. Увлекли се двамата така, че съвсем забравили за умората.

Повървели още малко. Бащата дал на сина си пет петачета и му рекъл:

— Иди купи за тези пари коне, ще ги яхнем и ще продължим.

Отишъл синът, купил кана с вино, изпили го, развеселили се, пътят им се сторил още по-лек.

Повървели още. Бащата рекъл на сина си:

— Иди намери един другар за себе си и един за мене!

Влязъл синът в гората, отрязал тояга за себе си, друга — за баща си и продължили пътя си.

Вървели, вървели, гледат — пред тях нива. Бащата казал:

— Ах, колко е хубава, колко е хубава тази нива!

А синът се обадил:

— Изядена е, цялата е изядена!

— Не, хубава е!

— Не, изядена е!

Никой от двамата не отстъпил. Бащата рекъл:

— Да идем да попитаме някой по-знаещ.

Тръгнали да търсят знаещ човек. Вървели, вървели, гледат — пред тях река, в реката сол, а солта не се топи.

— Каква е тази сол, дето не се топи във вода? — попитал бащата.

— Не зная — отговорил синът.