Приказка за трите ябълки
Разказват, о, най-велики царю на нашето време, който ще увековечиш със своето име нашето столетие за бъднините, че една нощ халифът Харун ар-Рашид изпратил да повикат неговия везир Джафар и му казал:
— Искам да сляза в града и да поразпитам хората от народа как се държат с тях онези, които съм изпратил да ги управляват; всеки, от когото те се оплачат, ще свалим от поста му, а когото похвалят, ще наградим.
Джафар отговорил:
— Слушам и се подчинявам!
Тука халифът слязъл заедно с Джафар и с Масрур в града и тримата тръгнали по пазарищата и улиците. Както минавали през една тясна уличка, съгледали някакъв възрастен човек с рибарска мрежа и кошница на главата и с тояга в ръка; крачейки бавно, той си редял стиховете:
Те ме хвалят често. „Ще оставиш диря —
с твоя ум и знания будиш гордост в нас“.
Моля, оставете моя ум на мира!
Знания не стигат, нужна е и власт.
Ако аз направя опит да заложа
себе си, куп книги, знания и ум,
хляб за ден да купя, ще рекат: „Не може!“ —
и ще ме отпратят — хайде, прав ти друм!
Ех, живот бедняшки, горък и печален —
тежко е да бъдеш нищ на този свят:
зиме в студ се топлиш лошо на мангала,
лете постоянно те измъчва глад.
Всякъде те лаят уличните псета,
дръзко те нахоква ситият простак;
някой щом узнае твоята несрета,
тутакси те пъди с гняв от своя праг.
Щом бедняка срещат с ругатни и злоба,
Комментарии к книге «Приказка за трите ябълки», Йордан Милев
Всего 0 комментариев