«Приключенията на Али Зайбак Каиреца»

Али му извикал:

— Ела насам, дай ми да пия!

Водоносецът го погледнал и му подал една стомна; Али обаче надникнал в стомната, разклатил я и излял водата на земята.

— Защо не пиеш? — попитал го човекът, а Али рекъл пак:

— Дай ми да пия!

Водоносецът напълнил отново стомната, Али я поел, разклатил я и пак я излял на земята. Така направил още веднъж. Тогава водоносецът му казал:

— Щом няма да пиеш, аз си отивам.

А Али пак рекъл:

— Дай ми да пия!

Тогава човекът напълнил пак стомната и я подал на шмекера, онзи изпил водата и дал на носача един динар. Човекът обаче го погледнал презрително и му казал:

— Бъди честит, честит бъди, момко! Понякога малките хора са големи!

Ала шмекерът Али сграбил водоносеца за ризата, насочил срещу него един скъпоценен кинжал и се развикал насреща му:

— Слушай, старче, говори разумно с мене! Целият ти мях, колкото и да е скъп, струва най-много три дирхема, а в стомните, които аз излях на земята, навярно нямаше повече от един литър вода.

— Така е — отвърнал човекът, а Али продължил:

— Аз обаче ти дадох един златен динар, защо тогава ме обиждаш? Виждал си ли си въобще някога човек, по-смел и по-щедър от мене?

А водоносецът рекъл:

— Виждал съм един човек, който беше по-смел и по-щедър от тебе. Откакто жените раждат, на този свят не е имало по-щедър герой от него.

Тогава Али попитал:

— И кой е този, когото ти смяташ за по-смел и по-щедър от мене?

Тогава водоносецът му разказал: