«Чудото»

— След няколко дни чумата започнала да отслабва и скоро преминала. Ала онези, които участвали в убийствата, се срамували от стореното. Те свалили измъченото тяло от портата и го измили, за да го погребат по християнския обичай. Свещениците обаче се страхували епископът да не ги обвини в ерес. Затова неколцина храбреци отнесли тялото на носилка извън града, изгорили го и хвърлили пепелта в един планински поток.

— Отецът изповедник на рода Петручи, който написал всичко това на латински, не посочва точната година, да не говорим за месеца и деня. Но има друг летопис, в който с точност се споменава времето на Големия дъжд. Годината била хиляда петстотин четирийсет и четвърта, месецът — юли. И дъждът завалял през нощта на втория ден.

(обратно)

ЕПИЛОГ

— Денят на палиото — каза американецът. — И на свободата.

Немецът се усмихна.

— Денят на палиото е бил определен по-късно, а отстъплението на Вермахта е просто съвпадение.

— Но тя се е завърнала. Завърнала се е след четиристотин години.

— Така смятам — тихо потвърди немецът.

— За да се погрижи за войници като онези, които са я изнасилили.

— Да.

— Ами белезите по ръцете й? Дупки от разпването ли?

— Да.

Туристът впери поглед в дъбовата врата.

— Петната. От нейната кръв ли са?

— Да.

— Боже мой! — промълви американецът. — И сега вие поддържате тази градина. За нея ли?

— Идвам тук всяко лято. Мета плочите, грижа се за розите. По този начин просто й се отблагодарявам. Може би тя го знае. А може би не.

— Днес е втори юли. Дали ще дойде?