«Убийството като шедьовър»

Джон Кейс

Убийството като шедьовър

На Сам Джонсън Метеор.

Липсва ни светлината ти.

Благодарности

Горещо благодаря на инспектор Кевин Манинг от полицейското управление в Лас Вегас и на Лио Бенке, фокусник, задето преведоха автора през един непознат терен. Дължа благодарност и на Сам и Елизабет Джонсън за подкрепата. Свалям шапка на Сара Мърей за полезните й бележки върху ръкописа. И благодарности, както винаги, на Елейн Марксън, на Джо Блейдс и на всички в „Балантайн“, които помогнаха книгата да види бял свят.

Не би било редно да пропусна и следните книги, които ми дадоха ценна информация по темата на тази книга — „Вуду — в търсене на духа“ от Ленек Хърбън, „Панорама на магията“ от Милбърн Кристофър, „Изкуството на измамата“ от Чак Романо, „Тайнствения непознат — книга за магията“ от Дейвид Блейн и удивителната „Мрежа от магия“ от Лий Сийгъл.

(обратно)

1.

Пет часа сън. Разтърквам очи, излизам и се навеждам да извадя днешния „Вашингтон Поуст“ изпод азалията. Никога не знам къде ще го намеря — който и да го хвърля, може само да си мечтае за професионалната бейзболна лига.

— Добро утро! Прекрасен ден в квартала.

Това е Ясмин Сийгъл, моята около осемдесетгодишна съседка от отсрещната страна на улицата с черния си лабрадор Бисквитка.

— Щом казваш. — Измъквам вестника от прозрачния му найлонов плик.

— Сериозно, Алекс, ден като този във Вашингтон! — Тя клати невярващо глава. — Направо си е дар Божи. В края на май? Не е за вярване и толкоз. — Сочи с пръст към мен. — И на теб ти е приятно, признай си, на теб и на онези твои момчета.

— Надявах се да завали — отвръщам аз и вдигам поглед към безоблачното небе.

— Ясно! Добре, Бисквитка. Схванах намека. — Махва ми енергично и се отправя към парка.