Луи Калаферт
Лондон
(фрагменти)
Докато палех аз цигара от цигара
чорапите си ти свали
приседнала на края на кревата
и виждам колко те е страх
не смееш в стаята в която слухтят и голите стени
да вдигнеш погледа си плах
А времето бе сякаш спряло да подкара
пак нов рефрен като че ли
аз бавно приближих се до кревата
прострях ръце да те поема в тях
и в тоя сладък миг когато внезапна скръб ни вцепени
разбрах и мене ме е страх
Навън се носи глъч и ако тръгнем двама
към друг по-хубав свят ще е Друг изход няма
Над Лондон есен е и полунощ почти
Наистина вали над Лондон
над мостовете скръб ръми
Осаждени мъгли над Лондон
в ипохондричните тъми
Над Лондон дъжд вали над Лондон
на ситни капчици ръми
Как странно пак смали се Лондон
Комментарии к книге «Лондон ((фрагменти))», Луи Калаферт
Всего 0 комментариев