«Любовният сезон на търтеите»

П. Г. Удхаус

Любовният сезон на търтеите

На моята незабравима Жози, която така се радваше на преводите на мама

1

Въпреки че не бих стигнал до крайности от типа на „натежало от скръб сърце“, длъжен съм да призная, че в навечерието на заточението си в Девърил Хол определено усещах отсъствието дори на искрица от свойствената ми напереност. Перспективата да се окажа затлачен в дом, гъмжащ от обитатели, гъсти с людоедка като леля ми Агата, ме караше да се гърча като настъпен червей, още повече, че тридневният престой в дома ми на сина й Томас — изтъкната хиена в човешки образ, бе изсмукал и последните капки от жизнените ми сокове.

Споделих всичко това с Джийвс и той се съгласи, че обстоятелствата биха могли да бъдат и по-свежи.

— И все пак — заявих аз, верен на присъщата си склонност да търся доброто във всяко зло — не мога да скрия, че съм поласкан.

— Моля, сър?

— Гласът народен, Джийвс, гласът народен. Възторжените тълпи, скандиращите „Искаме Устър“.

— Да, сър. Това е извънредно удовлетворяващо.

Май пак сгафих. Все забравям, че нямате и капчица представа за какво става дума. Често правя тази грешка, като захващам някоя история. Човек улавя бика за рогата, понася се като виелица из дебрите на случката и изведнъж забелязва, че публиката е рипнала на крака и на висок глас иска пояснения.

Затова позволете да се върна малко назад и да ви въведа в събитията.