Иван Вазов
Майски вид
Елате да погледнем на тоя чуден рай!
Излезте на полето: сега е красен май —
часът на красотите, на любовта, цветята;
елате да подъхнем от пролетния свят,
от полското диханье, от горский аромат,
от струите прозрачни, що леят небесата!
Природата засмяна в тез дивни часове
скърбящите приветно към себе ги зове.
О, вий, кои мечтайте, души, кои търпите,
страдалци ил поети, излезте днес навън:
за вашта скръб — утеха, за ваший дух — огън
тук има да открийте.
Сърца ви ще затрепкат от радост в тоя миг,
и ваший взор, омаян от божия светлик,
ще се напълни с сълзи признателни и жежки;
и в сладко умиленье уста ви ще мълвят
слова вълшебни, тайни, които никой път
не може ги изказа езикът человешки.
Хладът и миризмите и свежият зефир
изпълнюват душата с блаженство и със мир;
небето и земята любовно се цалуват,
и птици страстно пеят, горите шумолят,
и тебе ти се иска да любиш на светът
сред тез хармоний майски, духа ти що милуват.
Навред очарованье! Величие навред!
Окото без насита лети от цвет на цвет…
И като чучулига, ту в небесата сини
Комментарии к книге «Майски вид», Иван Вазов
Всего 0 комментариев