«Дружество „Отказване с гаранция“»

Стивън Кинг

Дружество „Отказване с гаранция“

Морисън чакаше някакъв клиент, задържан от задръстването във въздушния трафик на международното летище „Кенеди“. Внезапно съзря свой познат, седнал в края на бара, и се запъти към него.

Джими? Джими Маккан?

Приятелят му беше понапълнял от последната им среща на панаира в Атланта предишната година, но инак изглеждаше в отлична форма. Морисън си го спомняше от колежа като слабичък младеж, който пали цигара от цигара и се крие зад огромни очила с рогови рамки, сега очевидно заменени с лещи.

— Кого виждам? Самия Дик Морисън!

— Същия. Изглеждаш великолепно — Морисън му протегна ръка.

— Ти също — отвърна Маккън, но Морисън знаеше, че това е чиста лъжа. Напоследък се преуморяваше, преяждаше и пушеше прекомерно.

— Какво пиеш?

— Бърбън с горчив екстракт — каза Морисън, обгърна с крака високото столче пред бара и запали цигара. Чакаш ли някого, Джими?

— Не, заминавам за Маями. Имам среща с много важен клиент, който отпуска шест милиона за реклами. Изпращат ме да укротя гнева му задето не успяхме да получим правото за едно важно телевизионно предаване през следващата година.

— Още ли работиш при „Крейгър и Бартън“?

— Станах административен директор.

— Фантастично! Моите поздравления! И кога се случи всичко това?

Опита се да си внуши, че човъркащото го отвътре червейче не е завист, а чисто и просто стомашно смущение. Извади от джоба си флаконче хапчета против киселини и схруска едно.

— През август миналата година се случи нещо, което промени целия ми живот.

Той изгледа изпитателно Морисън и отпи от чашата си.

„Боже мой! — помисли си Морисън и вътрешно потръпна. — Джими Маккан се е отдал на религията.“