«Дружество „Отказване с гаранция“»

Стивън Кинг

Дружество „Отказване с гаранция“

Морисън чакаше някакъв клиент, задържан от задръстването във въздушния трафик на международното летище „Кенеди“. Внезапно съзря свой познат, седнал в края на бара, и се запъти към него.

Джими? Джими Маккан?

Приятелят му беше понапълнял от последната им среща на панаира в Атланта предишната година, но инак изглеждаше в отлична форма. Морисън си го спомняше от колежа като слабичък младеж, който пали цигара от цигара и се крие зад огромни очила с рогови рамки, сега очевидно заменени с лещи.

— Кого виждам? Самия Дик Морисън!

— Същия. Изглеждаш великолепно — Морисън му протегна ръка.

— Ти също — отвърна Маккън, но Морисън знаеше, че това е чиста лъжа. Напоследък се преуморяваше, преяждаше и пушеше прекомерно.

— Какво пиеш?

— Бърбън с горчив екстракт — каза Морисън, обгърна с крака високото столче пред бара и запали цигара. Чакаш ли някого, Джими?

— Не, заминавам за Маями. Имам среща с много важен клиент, който отпуска шест милиона за реклами. Изпращат ме да укротя гнева му задето не успяхме да получим правото за едно важно телевизионно предаване през следващата година.

— Още ли работиш при „Крейгър и Бартън“?

— Станах административен директор.

— Фантастично! Моите поздравления! И кога се случи всичко това?

Опита се да си внуши, че човъркащото го отвътре червейче не е завист, а чисто и просто стомашно смущение. Извади от джоба си флаконче хапчета против киселини и схруска едно.

— През август миналата година се случи нещо, което промени целия ми живот.

Той изгледа изпитателно Морисън и отпи от чашата си.

„Боже мой! — помисли си Морисън и вътрешно потръпна. — Джими Маккан се е отдал на религията.“

— Може би ще те заинтересува?

— Разбира се — отвърна Морисън и изгълта на един дъх току-що донесеното от келнера питие.

— Чувствах се ужасно — започна Маккан. — Не се разбирах с Шерън, баща ми почина, дробовете ми се раздираха от суха кашлица. Един хубав ден Боби Крейгър се отби в канцеларията и ми изнесе „бащинска“ лекция. Сигурно си спомняш как звучат подобни наставления?

— Разбира се — Морисън беше работил осемнайсет месеца в „Крейгър и Бартън“, след което се премести в агенцията на Мортън. — „Размърдай си задника или се омитай!“

Маккан се засмя.

— Точно така. А като капак на всичко лекарят ми съобщи, че имам начални признаци на язва и ми нареди да откажа цигарите — лицето му се изкриви в презрителна гримаса. — Все едно да ми забрани да дишам.

Морисън кимна съчувствено. Лесно им е на непушачите да се перчат самодоволно. Погледна с отвращение цигарата си и я смачка в пепелника, въпреки, че след пет минути щеше да запали нова.

— Ти отказа ли се?

— Да, въпреки че отначало ми се струваше, че няма да мога — мамех на поразия. После един приятел ми препоръча някакво заведение на Четирийсет и шеста улица, където били специалисти в тази област. Помислих си, че няма какво да губя и послушах съвета му. Оттогава не съм сложил цигара в устата си.

Морисън се облещи.

— С какво те лекуваха? Да не те тъпчеха с наркотик?

— Не — Джими извади портфейла си и порови из него. — Ето, вземи. Сигурен бях, че пазя адреса им.

Сложи на бара обикновена бяла картичка, на която бе написано:

ДРУЖЕСТВО „ОТКАЗВАНЕ С ГАРАНЦИЯ“

Спрете да се задушавате с цигари!

Източна 46-та улица, № 237

Процедурите се извършват само в предварително уговорен час.

— Задръж я, ако желаеш — каза Маккан. — Те ще те излекуват, гарантирам ти.

— По какъв начин?

— Това не мога да ти кажа.

— Защо?

— Защото е свързано с договора, който си задължен да подпишеш. Във всеки случай, дружеството ти съобщава начина на лечение при първата беседа.

— Ти си подписал договор?

Маккан кимна.

— И на базата на този…

— Точно така.

Усмихна се на Морисън, който си помисли: „Ето че и Джими Маккан е преминал към категорията на самодоволните мръсници.“

— Защо е необходима цялата тази мистерия, щом успяват да постигнат фантастични резултати? Никога не съм срещал рекламата им по списанията нито по телевизията.

— Приемат клиенти според капацитета си, но само по устна препоръка.

— Джими, самият ти работиш в рекламна агенция и разбираш, че това е невъзможно.

— Възможно е — отвърна Маккан. — При това деветдесет и осем процента от клиентите биват излекувани.

— Чакай сега — каза Морисън, даде знак да му донесат ново питие и запали цигара. — Може би онези юнаци те връзват и те карат да пушиш до посиняване?

— Не.

— Или пък ти дават някакво лекарство, от което ти прилошава всеки път, когато запалиш…

— Нищо подобно. Отиди и се убеди сам — той посочи цигарата на Морисън. — И без това не харесваш нейния вкус.

— Неее, но…

— В действителност отказването от цигарите промени целия ми живот — сподели Маккан. — Едва ли с всекиго е така, но аз внезапно прозрях истината. Животът ми се преобрази: почувствах се по-добре, сдобрих се с Шерън. Усетих прилив на енергия, работата ми потръгна.

— Е, успя да събудиш любопитството ми. Кажи ми само…

— Съжалявам, Дик, но нямам право да говоря за това — отвърна твърдо Маккан.

— Май си понапълнял?

За миг му се стори, че по лицето на приятеля му пробягна мрачна сянка.

— Да, съвсем малко — все пак успях да сваля излишните килограми. Сега съм горе-долу в нормата. Като ученик бях прекалено слаб.

По високоговорителя съобщиха:

— Пътниците за полет двеста и шест да се явят на изход номер две.

— Трябва да тръгвам — каза Маккан и се изправи. Хвърли върху бара банкнота от пет долара. — Изпий още едно. И си помисли върху онова, което ти казах.

След това се отправи към ескалаторите, като си проправяше път сред навалицата. Морисън взе картичката, изгледа я замислено, после я пъхна в портфейла си и забрави за съществуването й.

Месец по-късно Морисън се намираше в друг бар, когато картичката изпадна от портфейла му. Беше напуснал службата много преди края на работното време с намерението да прекара следобедните часове в пиене. Работата му в агенцията на Мортън не вървеше по мед и масло, всъщност изобщо не вървеше.

Подаде десет долара на бармана, после взе картичката и отново я прочете — 46-та улица, № 237 беше само на две крачки оттук, навън грееше хладно октомврийско слънце, защо пък да не се поразходи и да си направи майтап?

Барманът му върна рестото, той допи чашата си и се запъти към посочения адрес.

Дружество „Отказване с гаранция“ се намираше в нова сграда, месечният наем за която вероятно надхвърляше годишната заплата на Морисън. Съдейки по указателя във фоайето, канцелариите на дружеството заемаха цял етаж, а това означаваше пари, и то в изобилие.

Вратите на асансьора се отвориха, Морисън пристъпи в застлан с дебел килим коридор, който водеше към елегантно обзаведена приемна. Големият прозорец гледаше към улицата, където хората пълзяха като забързани мравки. Трима мъже и една жена седяха на подредените до стената столове и четяха списания. Имаха вид на делови хора. Морисън се приближи до бюрото.