Цар мужик,
самораслек върху скършен стрък кукурузен,
на гърбината яка изнесе той,
устни напред издал,
на епохата своя ковчега, —
изнемогващ, с ръце охлузени,
разтреперан от робска боязън,
затъващ сред кърви и кал.
Цар мужик,
той в Калиновка пускал ръка по седенки
на момите,
намразил рендето,
с което от Сталин бе млян,
на глупак се преструваше,
целият в пришки и бенки,
отмъсти на един големец,
който пъхна му торта под задника, мъртвопиян.
За това, че сред вълчата глутница
вдигна въстание
и започна да срутва
затвора с бараките лагерни — зрим и незрим,
за това, че надмогнал страха,
изчовърка от себе си Сталин —
благодарност сега му дължим.
Не по царски държеше главата си —
репичка с шапка панамена.
„Комунизъмът“ беше за него от думите,
дето го караха да се коси.
На Гагарин бе кръстник и на Солженицин,
по гаменски
се държеше понякога.
Толкова каши забърка,
но и толкова хора спаси!
В гроба някак набързо го свряха.
Изчезна, на капитализма без гроб да изрови.
Някак скучно е
никой с чепик миризлив да не тропа сега в ООН. Ето на —
от хрушчовските славни ракети
до днешните рекетьори
е зигзагът
на поствавилонските ни времена.
Паметта на Хрушчов да спаси от забравата пълна,
не покани семейството някой цапач,
а в дисцип — батальон
служил скулптор;
в Манежа на Първия бе се опънал
и подрязал под себе си мигом поредния клон.
Като съвест бе мраморът — черен и с бяло прошарен,
но във фризер наследството лесно е да замразим,
и за нас, сякаш новояпонци след казус безумен,
много скоро
в димящи Курили превърна се Крим.
Все пак по е добре със хрушчовки,
отколкото с покрив, от бившите братски народи подпален.
Върху гроба на царя мужик,
който бе и жесток, и с щадяща ръка,
от псувните му някога смазан,
но все пак от него опазен,
слагам цвете — не ярко,
но не и лъжливо — сега.
Информация за текста
© Евгений Евтушенко
© Надя Попова, превод от руски
Форматиране: maskara, 2008
Издание: Околчица 2008. Литературно-художествен алманах.
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9799]
Последна редакция: 2008-12-15 10:30:00
Комментарии к книге «Царят мужик», Попова
Всего 0 комментариев