Цар мужик,
самораслек върху скършен стрък кукурузен,
на гърбината яка изнесе той,
устни напред издал,
на епохата своя ковчега, —
изнемогващ, с ръце охлузени,
разтреперан от робска боязън,
затъващ сред кърви и кал.
Цар мужик,
той в Калиновка пускал ръка по седенки
на момите,
намразил рендето,
с което от Сталин бе млян,
на глупак се преструваше,
целият в пришки и бенки,
отмъсти на един големец,
който пъхна му торта под задника, мъртвопиян.
За това, че сред вълчата глутница
вдигна въстание
и започна да срутва
затвора с бараките лагерни — зрим и незрим,
за това, че надмогнал страха,
изчовърка от себе си Сталин —
благодарност сега му дължим.
Не по царски държеше главата си —
репичка с шапка панамена.
„Комунизъмът“ беше за него от думите,
дето го караха да се коси.
На Гагарин бе кръстник и на Солженицин,
по гаменски
се държеше понякога.
Толкова каши забърка,
но и толкова хора спаси!
Комментарии к книге «Царят мужик», Попова
Всего 0 комментариев