«Какво е животът?»

Мортънсън твърди, че веднъж, когато се разхождал в подножието на Хималаите, един гръмовен глас, идещ като че ли отвсякъде и от никъде, го повикал.

— Хей, ти!

— Аз ли? — попитал Мортънсън.

— Да, ти — прогърмял гласът. — Можеш ли да ми кажеш какво е животът?

Мортънсън хем се смръзнал на място, хем се изпотил, разбиращ, че му се случва нещо наистина мистично и че от това, как ще отговори на Въпроса, ще зависят много неща.

— Ще са ми нужни няколко мига, за да мога да отговоря — казал той.

— Но не се бави — отвърнал гласът, отекващ отвсякъде.

Мортънсън седнал върху една скала и започнал да обмисля положението. Богът или демон, който задал въпроса, сигурно е знаел, че Мортънсън, обикновен смъртен и не твърде капризно същество, няма и най-бегла представа какво е животът. Така че отговорът вероятно щял да разкрие не само собственото му, ограничено от рамките на смъртността разбиране, но и да покаже осъзнаването, че е нормално един бог или демон да зададе този въпрос на едно потенциално божествено същество като Човека, представляван тук от Мортънсън с приведените му рамене, изгорял от слънцето нос, оранжева раница и смачкан пакет „Марлборо“. От друга страна, може би подтекста на въпроса подсказвал, че самият Мортънсън всъщност знае какво е животът и би могъл спонтанно да го определи с няколко добре подбрани думи. Но вече било малко късно за спонтанно изречени мъдри слова.

— Ей сега ще ви отговоря — казал Мортънсън.

— Добре — отвърнал страховитият глас, който изгърмял над планините и отекнал из долините.