«Вол и теле»

Един типичен вол, без много ум и в главата,

но в наши дни с добра съдба, направи скок —

избран бе той измежду своите събратя,

от стадото на пост невиждано висок.

А, вол на пост висок? Звучи ви малко странно,

но случва се не само тука, а навред:

наместо много ум, разбрах това отрано,

по-ценно е да имаш капчица късмет.

И тъй, след най-щастливия обрат в живота

и от щеславие и гордост обладан,

помисли си — за всички други е хомота,

а аз над тях да бъда свише съм призван.

Едно теле, на вола племенник, угади,

че вуйчо му е станал големец

и сам владее сто купи сено, безброй ливади,

и рече си: „Ще ида за сено чак там“

И без да губи време, заситни телето

към вуйчо си и скоро там се озова;

но някакъв слуга го задържа в антрето:

— Не може, спи сега. Ела тук след час-два!

— По пладне сън? Ка щяло? Първи път откривам,

че спи след обед. Навик бе му досега

по бял ден нийде никога да не почива.

Не ми харесва тоя сън — ще му река.

— Бе я се махай, че ще изядеш пердаха!

Тук бързо се променя всеки господар.

Смирено трябва да стоиш под тази стряха,