Ало! Ало!
Тук радио „Птичи глас“ предава!
Директно включваме горичката от птичата държава!
До радиоприемниците всички и — внимание!
Откриват птиците свръхважно съвещание.
Точка първа — да се разиска
кой лети високо, вместо ниско.
Точка втора — трактовката
на жълтото край човката.
Трето — по коя причина
хвърчи перушина.
Четвърто — да определим
що за птица е всеки един.
А по точка пет
(за четири)
ще чуруликат,
кряскат,
гукат,
грачат,
викат,
както следва, по дневния ред:
славей, врабчо, кос, авлига,
кълвач, врана, чучулига,
кукувица, чапла, патка,
гъска, жерав, качулатка,
бухал, щиглец, дрозд, орел,
щърк, синигер и петел,
сипка, сова и бекас
и друг (ако има глас).
Първи славеят
започва:
„Ало! О, ало, ло, ло, ло, ло!
Тук-тук-тук-тук-тук-тук-тук
радио, радийо, дийо, ийо, ио,
тио, трио, тру, лу, лу, лу, лу
пио-пио-пийо-ло-ло-ло-ло-ло
тру-лу-лю, клю-клю-клю, аалю-ю-ю!“
Викна врабчо с възмущение:
„Що за класика! Що за пение!
Трябва с речник за чуждици
да изслушваш тия птици!
Чвик-чик-чвирк,
чик-чвик-чирк,
тука да не му е цирк!
Току, я да се изгони, я!
Писнал като филхармония!
Славей бил! Поет! Лирик!
Чик-чирик
чик-чик-чирик!“
И така зачикчирика,
заподцвърча и завика,
че пропя петле на пръчка:
„Куку-ригу-у-у! Стига глъчка!“
Кукувицата от яд
пламна: „Виж ти плагиат!
Смее да ми куку-рига?!
Я без тия! Хайде стига!
Комментарии к книге «Птиче радио», Попова
Всего 0 комментариев