«Подсъзнанието може всичко (Техники за овладяване поразителната сила на мисълта)»

Джон Кехоу

Подсъзнанието може всичко

Техники за овладяване поразителната сила на мисълта

С благодарност към…

… Джойс Хамилтън, която ми помогна да започна да се изразявам и в писмена форма и чиито наставления направиха възможно раждането на тази книга. Също така благодаря на Рик и Дженифър Беайрсто за предложенията и редакцията, на Сорая Отман, мой бизнес партньор и приятелка, чието настояване "Книгата да бъде завършена!" ме подтикна към действие, и накрая, на моята съпруга, Силвия, за нейната любов, подкрепа и съпричастност.

Джон Кехоу

Въведение

Искам да споделя с вас поредица от важни техники, които се оказаха полезни при създаването на нова действителност. В книгата «Подсъзнанието може всичко» ще разкажа историите на много хора, успешно прилагащи ги на практика и ще обясня защо са толкова ефикасни.

Овладяването на силите на Вселената и активното участие в творческия процес за осъществяване на собствените цели е страхотно като изживяване. Моята книга ще ви представи всички необходими за това средства и за вас ще остане само да ги приложите във всекидневието си.

За двадесет години имах удоволствието да обуча по тази система повече от сто хиляди души. Сега, чрез тази книга, ми се предоставя възможността да достигна умовете и сърцата на още милиони хора по целия свят. Ако за първи път държите книгата в ръце — добре дошли! Уверен съм, че моите открития ще са ви от голяма полза и ми е много приятно да ви представя системата «За силата на мисълта».

(обратно)

1

Различен поглед върху действителността

Има много неща на света, приятелю Хорацио, които нашите мъдреци не са и сънували.

Шекспир

За да използвате силата на мисълта, съвсем не е задължително да познавате законите на физиката или да разбирате същността на действителността — нали не е нужно да сте наясно с устройството на карбуратора или системата за запалване, за да карате автомобила си. Малцина разбират от механика, но това не пречи на останалите да управляват автомобилите си. Точно така стои въпросът и със силата на мисълта — всеки може да овладее основите на тази система и успешно да я прилага на практика в ежедневието си.

Ще започнем с изучаване естеството на действителността, най-вече поразителните научни открития, направени през последните двадесет години, които помогнаха да се разбере начина, по който разумът създава своя собствена реалност. Те обясняват защо пораждането на представи в ума не е просто ненужно мечтание, а творчески процес, помагащ на човека да контролира и да насочва енергийните потоци, които поддържат единството на нещата, превръщат течността в пара или предизвикват покълване на семената.

Осъзнаването на същността на тези енергийни потоци ще ви накара да разберете действието на мозъка и вие ще видите, че вдъхновението, молитвата и интуицията не са нещо свръхестествено, а се подчиняват на модели и закони, които могат да бъдат открити и използвани според волята на човека. Както и всичко останало във Вселената, силата на разума, на мисълта се управлява от закони, които ако се освободят от научната терминология и се представят в достъпен вид, могат да бъдат разбрани от всеки.

Позволете да ви отведа на кратко пътешествие из дебрите на тези открития.

Съвременната физика разглежда Вселената като безгранична неделима мрежа от динамична активност. Тя е не само жива и постоянно променяща се, но и всички нейни елементи са взаимозависими. На основно ниво Вселената изглежда цялостна и неделима, бездънно море от енергия, пропиващо всеки предмет и всяко действие. Всичко е едно цяло. С една дума, учените днес потвърждават това, което от хилядолетия говорят мистици, ясновидци и окултисти — ние не сме отделни елементи, а част от едно гигантско единно цяло.

Когато се откъсне тревичка, цялата Вселена потръпва.

Мисъл от древните Упанишади

Съвременна физика измени нашата представа за материалния свят. Днес никой не твърди, че частиците се състоят от някакво основно «вещество» — те са смятани за снопчета енергия. Могат да извършват внезапни преходи — така наречените «квантови скокове», в някои случай действайки като единици, а в други — като вълни от чиста енергия. Действителността е променлива. Няма нищо определено. Всичко е част от модел, който се намира в непрекъснато движение. Дори скалата представлява танц от енергия. Вселената е жива и динамична, и ние самите, намирайки се в нея и бидейки част от нея, сме живи и динамични.

Вселената е гигантска холограма

Основите на теорията, довели до развитието на холограмата, били положени за първи път от Денис Габор, удостоен по-късно с Нобелова награда за своето откритие. Холограмата представлява реален обект, в който «цялото» се съдържа във всяка една от неговите съставки. Например морската звезда показва определени холографски модели. Ако се отреже част от нея, тя израства отново. Освен това от отрязана част ще порасне нова морска звезда, тъй като генетичният код е заложен във всяка една от частиците.

Преди няколко години на изложба на холограми видях снимки, направени чрез използване на холографския ефект. На една от тях беше изобразена изправена жена. Като се погледнеше отдясно, изображението се променяше внезапно — жената пушеше цигара, а погледната отляво, то се изменяше отново — жената извиваше ханш в прелъстителна поза. Ако това холографско изображение беше паднало на пода и се беше разбило на парченца, то всяко едно от тях би разкрило не каквото се очаква да се види — част от обувката, роклята или детайл от лицето — а целия образ на жената. И ако разместите което и да е от парченцата, пак бихте видели как жената пуши цигарата си или заема съблазнителна поза. Всяко едно от малките парченца би съдържало в себе си цялата картина.

Сега се появява твърдението, че естеството на действителността е холографско мозъкът също функционира на холографския. Нашите мисловни процеси изглежда са сходни с основното състояние на Вселената и са изградени от същото «вещество». Мозъкът — това е холограма, отразяваща холографската Вселена.

Създателите на тази поразителна идея са двама от най-изтъкнатите световни учени — физикът от Лондонския университет Дейвид Бом, ученик на Айнщайн, едно от светилата на световната квантова физика, и неврофизиологът от Стандфордския университет Карл Прибрам. Те са направили своите открития независимо един от друг, работейки в различни области на науката. Бом е стигнал до извода за холографската природа на Вселената след чувство на неудовлетвореност, продължило с години и дължащо се на невъзможността да се обяснят всички необикновени процеси и явления в квантовата физика с помощта на традиционните теории. Прибрам, занимавайки се с изучаването на човешкия мозък, също осъзнал неспособността на традиционните теории да дадат логично обяснение на многобройни неврофизиологични загадки. И за двамата учени холографският модел внезапно се изпълнил със смисъл и дал отговор на много от неразрешимите преди въпроси. Те публикували своите открития в началото на 70-те години. Техните трудове срещнали жив отклик в научните среди, но за съжаление така и не получили широка известност извън техните предели. Докато някои се отнесли скептично към тях (коя ли научна теория е избегнала тази участ?), мнозина от най-видните световни учени се причислили към поддръжниците им. Ученият от Кембридж, Нобелов лауреат по физика за 1973 г. Брайън Джоузефсън, описал откритията на Бом и Прибрам като «най-революционния успех в разбирането на естеството на действителността». С тази гледна точка се съгласил и доктор Дейвид Пийт, учен физик от Канадския кралски университет и автор на книгата «Мост между материя и мисъл», който твърди, че «нашите мисловни процеси са много по-тясно свързани с физическия свят, отколкото мнозина подозират.»

През 1979 г. Робърт Дж. Джан, декан на Школата за технически и приложни науки на Принстънския университет, разработил програма по изучаване «ролята на съзнанието при създаване на материална действителност». Провеждайки хиляди експерименти, Джан и неговите сътрудници публикували своите открития, заявявайки, че вече има недвусмислено доказателство, показващо, че мислите могат непосредствено да влияят и влияят върху материалната действителност. През 1994 г. изтъкнати учени, педагози и лекари от цял свят се събират, за да обсъдят как може да се развие тази поразителна теория и да се приложи на практика в конкретни области на науката.

Това откритие действително е вълнуващо и когато човек помисли как могат да бъдат използвани тези нови знания, може да достигне до изумителни изводи.