«Кои сме ние?»

Владимир Мегре

Кои сме ние?

Две цивилизации

Ние все бързаме нанякъде, все към нещо се стремим. Всеки от нас желае да изживее щастлив живот, да срещне любовта си, да създаде семейство. Но на много ли от нас се удава да постигнат желаното?

От какво зависи нашето удовлетворение или неудовлетворение от живота, нашият успех или провал? В какво е смисълът на живота на всеки човек и на цялото човечеството изобщо? Какво ни очаква в бъдеще?

Тези въпроси съществуват отдавна, но никой не им е дал разбираем отговор. А би било добре да знаем в каква страна ни предстои да живеем след пет или десет години? В какъв свят ще живеят нашите деца? Но ние не знаем, да, навярно и не сме много способни да си представим бъдещето си, защото всички ние нанякъде бързаме, но накъде?

Удивително, но е факт: за пръв път ясна представа за бъдещето на нашата страна аз получих не от учените-аналитици или от политиците, а от отшелницата от тайгата Анастасия. И тя не просто показа картина на прекрасно бъдеще, но и аргументирано доказа, че то е възможно, още за нашето поколение. Фактически тя представи свой проект за развитието на страната.

Когато вървях из тайгата от полянката, на която живее Анастасия към реката, у мен се появи твърда увереност: нейният проект може много неща да измени в света. Ако се вземе предвид, че всичко моделирано в нейните мисли, след това винаги се въплъщава в реалния живот, то фактически ние вече живеем в страна, бъдещето на която може да бъде само прекрасно. Вървях през тайгата и мислех над думите на отшелницата за прекрасното бъдеще на страната, в която може би ще успее да поживее и нашето поколение. В страна, където няма да има регионални конфликти, бандитизъм и болести, няма да има бедни. И макар че не всички нейни мисли ми бяха понятни, но този път нищо от казаното от Анастасия не ми се искаше да поставям под съмнение. Напротив, искаше ми се да докажа на всички нейната правота.