«Дневникът на един маг»

Паулу Коелю

Дневникът на един маг

О, Мария, зачената без грях, моли се за нас, които търсим помощ от Теб. Амин.

БЕЛЕЖКА НА АВТОРА

Двадесет години по-късно…

Седнал съм в парка на един град в Южна Франция.

Гледам планините пред мен и си спомням как преди двайсет години, недалеч от мястото, където се намирам, ги прекосих пеша. Това бяха първите ми стъпки по Пътя на Сантяго.

И така, връщам се назад във времето към един следобед с кафе и минерална вода, разговарящи и преминаващи хора — само че този път съм в равнините на Леон, езикът е испански, наближава рожденият ми ден, вече отдавна не съм в Сен Жан Пие-дьо-Пор, а съм изминал малко повече от половината път до Сантяго де Компостела. Гледам напред, пейзажът е еднообразен и моят водач пие кафе в този бар, който сякаш е изникнал от нищото. Гледам назад — същият еднообразен пейзаж с единствената разлика, че в прахта по земята са се отпечатали подметките на обувките ми. Но това е временно, вятърът ще ги заличи, преди да падне нощта. Всичко ми изглежда нереално. Какво правя на подобно място? Този въпрос продължава да ме преследва, въпреки че вече са минали няколко седмици.

Търся един меч. Изпълнявам ритуал на РАМ — малък орден на Католическата църква, без тайнства и мистерии освен опита да се проникне в символния език на света.

Смятам, че съм бил измамен, че духовното търсене е лишено от смисъл, и логика и че щеше да е по-добре да си бях останал в Бразилия, да се занимавам с това, с което винаги съм се занимавал. Съмнявам се в искреността си по отношение на духовното търсене, тъй като отдавна търся Бог, а той все не ми се явява. Моля се в часовете за молитва, изминавам странни пътища, върша каквото трябва и приемам задачи, които ми се струват абсурдни.