«Енергията на живота»

Владимир Мегре

Енергията на живота

Творящата мисъл

Човешкият живот! От какво или от кого зависи той? Защо едни стават императори и пълководци, а други събират огризки от боклука?

Битува мнението, че още от раждането съдбата на всекиго е предначертана. Ако е така, то човекът е само едно незначително винтче в системата на някакъв механизъм, а не високоорганизирано Божие творение.

Има и друго мнение: човекът е самодостатъчно творение, в което съществуват всички енергии на мирозданието.

Но има в човека една енергия, която е присъща само нему — тя се нарича «енергия на мисълта». И ако човек разбере какво притежава и се научи да я използва в пълна степен, то той ще се превърне във властелин на цялата Вселена.

Кое от тези две взаимоизключващи се определения е истинското?

За да разберем това нека си спомним старата притча, която се е превърнала почти в анекдот.

Един човек, ядосан от живота си, се втурнал в горичката в покрайнините на града, вдигнал нагоре ръце стиснати в юмруци, и закрещял обръщайки се към Бога:

— Не мога да продължавам да живея. Несправедливост и хаос царят в Твоето земно стопанство. Някои хора се возят на скъпи коли из града и преяждат по ресторантите, а други събират огризки от боклука. На мен например парите не ми стигат дори нови обувки да си купя. Ако ти Боже си справедлив, и ако Ти изобщо съществуваш, направи така, че на моя лотариен билет да се падне голямата печалба.

Разсеяли се облаците на небето, слънчев лъч топло и ласкаво докоснал крещящия човек и зазвучал спокоен глас от небето:

— Успокой се сине Мой, Аз съм готов да изпълня молбата ти.

Зарадвал се човекът. Тръгнал по улицата, усмихвал се, разглеждал с удоволствие витрините на магазините, представял си какво ще си купи с печалбата от лотарийния билет.

Изминала година. Нищо не спечелил човека. Решил, че Бог го е измамил.

Съвсем ядосан човекът отишъл на онова място в гората, където чул обещанието на Бога и пак закрещял: