Для чтения книги купите её на ЛитРес
Реклама. ООО ЛИТРЕС, ИНН 7719571260, erid: 2VfnxyNkZrY
Антон Павлович Чехов
Хирургия
Земска болница. Поради отсъствието на доктора, заминал да се жени, болните приема фелдшерът Курятин, дебел човек на около четиридесет години, с износен копринен жакет и изтъркани панталони от трико. На лицето му е изписано чувство на дълг и удоволствие. Между показалеца и средния пръст на лявата му ръка — пура, разпръскваща зловоние.
В приемната влиза псалтът Вонмигласов, висок, набит старик с кафяво расо и с широк кожен пояс. Дясното му око е с перде и полузатворено, на носа му има брадавица, която отдалече прилича на голяма муха. Една секунда псалтът търси с очи икона и като не намира такава, кръсти се пред бутилката с карболов разтвор, после изважда от червената си кърпа просфора и с поклон я слага пред фелдшера.
— А-а-а-а… моите почитания! — прозява се фелдшерът. — Какво ще обичате?
— Честит празник, Сергей Кузмич… Аз при ваша милост… Истинно и правдиво е казано в псалтира, с извинение: „Питие мое с плачем растворях“1. Седнахме оня ден със старата да пием чай и — нищичко, ни капчица, ни трошица можеш да сложиш в уста — лягай и мри… Сръбнеш мъничко — и без сили оставам! А освен това, дето в самия зъб, но и цялата тая страна… Просто щрака, ама просто щрака! В ухото блъска, с извинение, като че ли забиваш в него гвоздей или друг някой предмет: буквално пронизва, ама буквално пронизва! Согрешихом и беззаконновахом… Студними бо окалях душу грехми и в лености житие мое иждих2… За греховете, Сергей Кузмич, за греховете! Отец йереят след литургия ме упреква: „Пелтек и гъгнив си станал, Ефим. Пееш, а нищо не ти се разбира.“ Къде ще пееш, сами отсъдете, като не можеш устата си да отвориш, цял подут, с извинение, и неспал цялата нощ…
— Мда… Седнете… Отворете си устата!
Вонмигласов сяда и отваря уста.
Курятин се мръщи, гледа в устата и сред пожълтелите от времето и тютюна зъби забелязва един зъб, на който зее дупка.
Антон Павлович Чехов
Хирургия
Земска болница. Поради отсъствието на доктора, заминал да се жени, болните приема фелдшерът Курятин, дебел човек на около четиридесет години, с износен копринен жакет и изтъркани панталони от трико. На лицето му е изписано чувство на дълг и удоволствие. Между показалеца и средния пръст на лявата му ръка — пура, разпръскваща зловоние.
В приемната влиза псалтът Вонмигласов, висок, набит старик с кафяво расо и с широк кожен пояс. Дясното му око е с перде и полузатворено, на носа му има брадавица, която отдалече прилича на голяма муха. Една секунда псалтът търси с очи икона и като не намира такава, кръсти се пред бутилката с карболов разтвор, после изважда от червената си кърпа просфора и с поклон я слага пред фелдшера.
— А-а-а-а… моите почитания! — прозява се фелдшерът. — Какво ще обичате?
— Честит празник, Сергей Кузмич… Аз при ваша милост… Истинно и правдиво е казано в псалтира, с извинение: „Питие мое с плачем растворях“1. Седнахме оня ден със старата да пием чай и — нищичко, ни капчица, ни трошица можеш да сложиш в уста — лягай и мри… Сръбнеш мъничко — и без сили оставам! А освен това, дето в самия зъб, но и цялата тая страна… Просто щрака, ама просто щрака! В ухото блъска, с извинение, като че ли забиваш в него гвоздей или друг някой предмет: буквално пронизва, ама буквално пронизва! Согрешихом и беззаконновахом… Студними бо окалях душу грехми и в лености житие мое иждих2… За греховете, Сергей Кузмич, за греховете! Отец йереят след литургия ме упреква: „Пелтек и гъгнив си станал, Ефим. Пееш, а нищо не ти се разбира.“ Къде ще пееш, сами отсъдете, като не можеш устата си да отвориш, цял подут, с извинение, и неспал цялата нощ…
— Мда… Седнете… Отворете си устата!
Вонмигласов сяда и отваря уста.
Курятин се мръщи, гледа в устата и сред пожълтелите от времето и тютюна зъби забелязва един зъб, на който зее дупка.
Комментарии к книге «Хирургия», Антон Павлович Чехов
Всего 0 комментариев