«Кибритената клечка»

Антон Павлович Чехов

Кибритената клечка

I

Сутринта на 6 октомври 1885 година в канцеларията на становия пристав¹ на 2-ри участък в С-ка околия влезе прилично облечен млад човек и съобщи, че господарят му, гвардейският корнет в оставка Марк Иванович Кляузов, е убит. Когато съобщаваше това, младият човек беше блед и необикновено развълнуван. Ръцете му трепереха и ужас изпълваше очите му.

— С кого имам честта да говоря? — запита го приставът.

— Псеков, управител при Кляузов. Агроном и механик.

Когато пристигнаха заедно с Псеков на местопроизшествието, приставът и свидетелите завариха следната картина. Около пристройката, в която живееше Кляузов, се трупаше тълпа. Вестта за произшествието светкавично се бе разнесла из околността и понеже бе празник, от всички околни села към пристройката се стичаха хора. Царяха глъч и врява. Тук-там се срещаха бледи, облени със сълзи лица. Вратата към спалнята на Кляузов бе намерена заключена. Ключът стърчеше отвътре.

— Изглежда, злодеите са се вмъкнали при него през прозореца — забеляза при огледа на вратата Псеков.

Отидоха в градината, към която гледаше прозорецът на спалнята. Прозорецът имаше мрачен, зловещ вид.

Беше закрит със зелено, избеляло перде. Единият край на пердето бе малко повдигнат и даваше възможност да се надникне в спалнята.

— Гледал ли е някой от вас през прозореца? — попита приставът.

— Съвсем не, ваше високородие — каза градинарят Ефрем, дребно белокосо старче с лице на унтерофицер в оставка — Къде ще ти гледаме, нас ни треперят краката!

— Ех, Марк Иванич, Марк Иванич! — въздъхна приставът, загледан в прозореца. — Казвах ти аз, че зле ще свършиш! Казвах ти, клетнико, ама не ме слушаше! Блудството не води към добро!