«Радост»

Антон Павлович Чехов

Радост

Беше дванадесет часът през нощта. Митя Кулдаров, възбуден, разчорлен, се втурна в квартирата на своите родители и бързо заснова от стая в стая. Родителите му вече се готвеха да си лягат. Сестра му лежеше в леглото и дочиташе последната страничка на един роман. Братята му гимназисти спяха.

— Откъде идваш? — учудиха се родителите му. — Какво става с тебе?

— Ох, не питайте! Никак не съм очаквал! Не, никак не съм очаквал! Това ... това дори е невероятно!

Митя почна да се смее и седна в едно кресло, защото нямаше сили да се държи на краката си от щастие.

— Това е невероятно! Вие не можете да си представите! Погледнете!

Сестрата скокна от леглото и като се наметна с одеялото, отиде при брат си. Гимназистите се събудиха.

— Какво ти е? Така си пребледнял!

— Това е от радост, майко! Та сега ме знае цяла Русия! Цяла! По-рано само вие знаехте, че на този свят съществува колежкият регистратор Дмитрий Кулдаров, а сега цяла Русия знае това! Майко! О, господи!

Митя скочи, разтича се из всички стаи и пак седна.

— Но какво се е случило? Говори разбрано!

— Вие живеете като диви зверове, вестници не четете, не обръщате никакво внимание на съобщенията, а във вестниците има толкова забележителни работи! Случи се нещо и веднага става известно, нищо не може да се скрие! Как съм щастлив! О, господи! Нали само за знаменитите хора се пише във вестниците, а ето че взели, та и за мен писали!

— Какво думаш? Къде?

Таткото пребледня. Майката погледна иконата и се прекръсти. Гимназистите скочиха и както си бяха, само по къси нощни ризи, се приближиха до своя по-голям брат.

— Да, моля ви се! За мен писали! Сега цяла Русия ме знае! Вие, майко, запазете този брой за спомен! Ще го четем понякога. Погледнете!