Джордж Байрон
Край реките на Вавилон1
Ний ридаехме там, край водите
вавилонски, ний спомняхме с плач
как вилнееше в дни страховити
над земята ни родна палач.
Тя загуби си в скръб дъщерите,
за да гаснат от сутрин до здрач.
Долу, волна, течеше реката,
ний поглеждахме тъжно брега.
Те поискаха песен позната,
но не щяхме да пеем сега.
Да изсъхне ръката, която
нашта арфа допре пред врага!
Нека тя поне бъде свободна,
нека вече не вижда я друг!
Щом отнета е славата родна.
Знак последен да бъде тя тук.
И сред нашата мъка безплодна
да не цапаме нейния звук.
1813
Информация за текста
© Цветан Стоянов, превод от английски
George Byron
1813
Сканиране: NomaD, 2008
Разпознаване и редакция: sir_Ivanhoe, 2008
Публикация
Джордж Гордън Байрон
Слънце на безсънните
Стихотворения
Английска. Първо и второ издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536675331/5559-11-88
Предговор: Александър Шурбанов
Подбор: Любен Любенов
Превод: Григор Ленков, Любен Любенов, Цветан Стоянов, Александър Шурбанов, Евгения Панчева, Николай Бояджиев
Бележките са от: Юлия Стефанова
Рецензент: Александър Шурбанов
Съставител: Любен Любенов
Комментарии к книге «Край реките на Вавилон», Джордж Гордон Байрон
Всего 0 комментариев