Джордж Байрон
Стихове за една индийска песен
О, мое самотно — самотно — самотно легло!
Кажете ми де е любимия, де е любимия!
И него ли виждам на кораба, неустрашимия?
Далече — далече — сред буря и тежко тегло?
О, мое самотно — самотно — самотно легло!
Възглавница втора все чака до мене оставена!
Как дългата нощ без любов се проточва, забавена!
И сякаш върба, е увиснало мойто чело.
О ти, мое тъжно и мое пустинно легло!
Най-после със сънища кротки затрупай лицето ми!
Пази ме, не давай от скръб да се скъса сърцето ми,
преди да завърши той свойто пътуване зло!
Тогава ти вече не ще си самотно легло,
веднъж да го видя до себе си тук, тържествуваща,
а след това нека издъхна от радост ликуваща!…
О, мое самотно сърце — и самотно легло!
1821
Информация за текста
© Цветан Стоянов, превод от английски
George Byron
1821
Сканиране: NomaD, 2008
Разпознаване и редакция: sir_Ivanhoe, 2008
Публикация
Джордж Гордън Байрон
Слънце на безсънните
Комментарии к книге «Стихове за една индийска песен», Джордж Гордон Байрон
Всего 0 комментариев