Джордж Байрон
Дъщерята на Иефтай1
Татко, щом пред Юдея и бог
мойта смърт е била твой залог,
щом победата с клетва доби —
изпълния я, за мен не скърби!
На скръбта ми гласът занемя,
не тъгувам по нашта земя:
от ръката любима нали
щом приемеш смъртта не боли?
Затова, татко мой, вярвай ти:
в моите вени кръв чиста тупти
като сетния твой благослов,
като мойта предсмъртна любов.
Ти не слушай надгробния вой,
а бъди съдия и герой!
Аз за тебе победа добих —
моя край и баща си спасих!
Ти, когато гласът ми замре
и кръвта ми завинаги спре,
се гордей, че те чаках без страх,
и помни, че с усмивка умрях!
1814
Информация за текста
© Любен Любенов, превод от английски
© Георги Ленков, превод от английски
George Byron
1814
Сканиране: NomaD, 2008
Разпознаване и редакция: sir_Ivanhoe, 2008
Публикация
Джордж Гордън Байрон
Слънце на безсънните
Стихотворения
Английска. Първо и второ издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536675331/5559-11-88
Предговор: Александър Шурбанов
Подбор: Любен Любенов
Комментарии к книге «Дъщерята на Иефтай», Джордж Гордон Байрон
Всего 0 комментариев