Джордж Байрон
Дивата газела
Все по юдейските бърда
подскача тя сама,
пои я с изборна вода
свещената земя.
Сияе неопитомен
възторг, в очите и стаен!
Какви красиви дъщери
Юдея народи!
С походка лека ги дари,
с очи като звезди.
Но няма, няма ги сега.
И кедрите шумят с тъга.
Щастлива си ти, палмо, днес
виж жребия немил
на пръснатия и злочест
народ на Израил:
от родната земя нали
не ще се корен отдели!
А ние в чуждите земи
ще бродим, без да спрем,
далеч от бащин гроб сами
най-сетне да умрем.
И храмът ни е поруган,
и тронът наш е подигран!
1814
Информация за текста
© Любен Любенов, превод от английски
© Георги Ленков, превод от английски
George Byron
1814
Сканиране: NomaD, 2008
Разпознаване и редакция: sir_Ivanhoe, 2008
Публикация
Джордж Гордън Байрон
Слънце на безсънните
Стихотворения
Английска. Първо и второ издание
Литературна група — ХЛ. 04/9536675331/5559-11-88
Предговор: Александър Шурбанов
Подбор: Любен Любенов
Превод: Григор Ленков, Любен Любенов, Цветан Стоянов, Александър Шурбанов, Евгения Панчева, Николай Бояджиев
Бележките са от: Юлия Стефанова
Рецензент: Александър Шурбанов
Комментарии к книге «Дивата газела», Джордж Гордон Байрон
Всего 0 комментариев