Джордж Байрон
Гибелта на Сенахериб1
Както Вълк към кошара се впуска, така
асириецът идеше с пищна войска;
остри пики блестяха подобно звезди
в Галилея над сините морски боди.
Като летните горски зелени листа
тия орди шумяха преди вечерта;
като шумата в есенни голи гори
тия орди лежаха без ред призори.
Вчера ангелът бял на смъртта2 долетя
и лицата им само обдъхна с уста —
и скоба в миг очите на спящите мраз,
и навеки сърцата им спряха тогаз.
Ей жребец със разтворени ноздри замрял
горделивият дъх в тях навеки е спрял;
по моравата пяна разпръснал е той,
по-студена от пръски на морски прибой.
И е проснат ездачът по-блед от платно
със ръждясала броня и росно чело;
и над стана от шатри цари тишина,
вредом хвърлени копия и знамена.
Комментарии к книге «Гибелта на Сенахериб», Джордж Гордон Байрон
Всего 0 комментариев