Робърт Бърнс
Двете кучета
Повест
В земята, що от старо време
по името на Койл зовеме,
в един прекрасен юнски ден,
когато всичко тъне в лен
и кучетата вън се маят,
и няма по кого да лаят,
две псета, незаети, в двора
се срещнаха покрай стобора.
Едното. — Цезар, псе, което
при Милостта му бе заето,
не бе от местно потекло,
а бе от Севера дошло,
където с бързите си шхуни
рибарите ловят моруни.
Нашийник с букви и токички,
и с ключ говореше на всички
че Цезар беше просветен
и доста виден джентълмен.
Той бе от древен род на лорд.
Но, дявол, той не беше горд
и гледаше със интерес
на всеки кален селски пес.
По дворища, гори, полета
се срещаше с различни псета
и с тях наравно по стъгдите
подпираше със крак стените.
А другото не бе от род.
То бе от простия народ
и като своя господар
бе селянин и прост овчар.
Комментарии к книге «Двете кучета (Повест)», Роберт Бёрнс
Всего 0 комментариев