«Елфите на Шанара»

Тери Брукс

Елфите на Шанара

ПЪРВА ЧАСТ

ГЛАВА I

Огън.

Той пращеше в газовите лампи, които висяха далечни и самотни зад прозорците и при входовете на хорските домове. Цвъртеше и съскаше, когато ближеше насмолените факли, поставени на вилки по кръстовища и порти. Той просветваше в пролуките между листатите клони на древните дъбове и сегуа от стъклените фенери, които очертаваха тесните улички. Пламъците, разпръснати в късчета мигаща светлина, приличаха на малки същества, които нощта заплашваше да намери и погълне.

Като нас, помисли си тя.

Като елфите.

Погледът й се насочи отвъд сградите и стените на града към мястото, където димеше Килешан.

Огън.

Той се червенееше от нащърбеното гърло на вулкана, а светлината от стопеното му сърце се отразяваше от облаците вулканична пепел, които висяха на купове в пустото небе. Килешан се извисяваше над тях, огромен и необуздан, като природен феномен, на който никаква елфова магия не можеше да противостои. Вече седмици наред кънтеше бученето от недрата на земята. Една сила, недоволна и упорита, нарастваше там и накрая щеше да се устреми към свободата.

Засега лавата ровеше и си пробиваше път през цепнатините и пукнатините в неговите стени и се спускаше към водите на океана на дълги виещи се ленти, които изгаряха джунглата и живеещите в нея създания. Тя знаеше, че един ден, твърде скоро, това странично изливане няма да бъде достатъчно и Килешан ще изригне в един голям пожар, който ще ги унищожи всичките.

Ако дотогава остане някой от тях.