«Мис Епълтри и аз»

Рей Бредбъри

Мис Епълтри и аз

Никой не помнеше откъде се появи мис Епълтри. Сякаш се беше навъртала наоколо от години. Всеки път, когато бисквитите на Нора не се получаваха или идваше на закуска без червило, Джордж казваше през смях:

— Внимавай! Да не избягам с мис Епълтри!

А когато Джордж излизаше навън с момчетата и се прибираше леко поочукан и износен от пясъците на времето, Нора го питаше:

— Е, как беше с мис Епълтри?

— Чудно, чудно — отговаряше Джордж. — Но аз обичам единствено теб, Нора. Хубаво е да се прибереш у дома.

И така, мис Епълтри от години се подвизаваше наоколо, неуловима като аромата на трева през април или уханието на капещи кестенови листа през октомври.

Джордж дори я описа:

— Висока е.

— Аз съм пет фута и седем инча¹ по чорапи — отвърна Нора.

— Освен това е слаба.

— Аз пък се поокръглих малко с годините — каза Нора.

— И русокоса.

— Моята коса пък става сивкава — отбеляза Нора. — А преди сияеше като слънцето.

— Тя е от тихите — каза Джордж.

— А аз клюкарствам твърде много — каза Нора.

— И ме обича сляпо, страстно, без капка съмнение в ума и душата си, диво, безумно, така както никоя жена с мозък в главата си не би обичала дърт търтей като мен — каза Джордж.

— Прилича ми на лавина — отбеляза Нора.