Рей Бредбъри
Пиян, и в разпореждане на колело
Въведение от Рей Бредбъри
През 1953 г. написах една статия за „Нейшън“, в която защитавах работата си като писател фантаст, макар етикетът да бе приложим може би едва към една трета от продукцията ми за една година.
Няколко седмици по-късно, в края на май, получих писмо от Италия. На гърба на плика с тънък като паяжина почерк бе написано следното:
В. Berenson
I Tatti, Settignano
Firenze, Italia
Обърнах се към жена си.
— Господи, нима това наистина е от онзи Беренсон, великият авторитет по история на изкуството?!
— Отвори го — каза жена ми.
Отворих го и зачетох:
Уважаеми г-н Бредбъри,
През осемдесет и деветте си години живот за първи път пиша писмо като почитател. Току-що прочетох статията ви в „Нейшън“ — „След утрешния ден“. За първи път чета творец в която и да е област на изкуството да заявява, че за да работи съзидателно, човек трябва да се отдаде на работата си, да й се наслаждава като на лудория или на вълнуващо приключение.
Колко различно от тружениците в тежката промишленост, в каквато се е превърнал писателският занаят!
Ако ви се случи да посетите Флоренция, отбийте се да се видим.
Искрено ваш, Б. Беренсон
И тъй, на тридесет и три годишна възраст аз имах своя гледна точка, стил и начин на живот, одобрен от човек, който ми бе станал като втори баща.
Комментарии к книге «Пиян, и в разпореждане на колело», Рей Бредбъри
Всего 0 комментариев