«Не е живот това!»

Димитър Бежански

Не е живот това!

Лошо, шефе, много лошо! Откак ти издаде оная, твойта заповед, направо нерви ми се образуваха!

Щото твойта заповед каква беше — без адвокат да не говорим, нали така?

Добре! Как кажеш! Ти си босът, ти казваш!

И в началото, верно, сичко си беше точно. Закопчават ме ченгетата и:

— Откъде тоя джип?

Питат, чат ли си? Интересуват се.

Аз обаче — железен:

— Без адвокат не говорим!

Ми заключиха ме за двайсе и четири часа и толкова. После — „Чао!“, „Чао!“ и даже джипа ми върнаха, без повече да се правят на любопитни.

Това с качулките. Там — грешка нема! Обаче с кръчмите много ми се скофти! Бе направо от глад че пукнем, бе шефе! Щото в кръчмите следното изпълнение.

Влизам аз, нали, и седам. Идва сервитьорчето. И пита:

— Какво ще обичате?

Абе аз много работи ще обичам, обаче като имам инструкция! И карам по инструкцията:

— Без адвокат не говорим!

Онова копеле ме поглежда гипсирано и си заминава!

А аз гладен, та гладен! И кво да правим, шефе? Фащам солницата и — прас — в огледалото! Сичко става на сол и на дребни огледалчета!

— Мамка ви мръсна! — викам. — Че ви обезкостим сичките! Това им викам, ама не го викам на глас, а само умствено, щото, нали — без адвокат не говорим. И — прас — още една солница в другото огледало.

Публиката, естествено, залега, сервитьорчето се напикава, фърчи собственика.

Шари на масата хиляда марки и — пак същия въпрос:

— Друго какво ще обичате?

Пет заведения обиколих, шефе, пет бона в марки събрах и пак си останах гладен! Ама гладен ти разправям!