— И тъй, детето се роди — каза шепнешком Валах и изтри ръцете си с парцал.
Горд уморено кимна.
Машината висеше във въздуха, без да се опира на нищо. Маслената следа на предния овоид приличаше на присвито око — изглеждаше, сякаш машината наблюдава хората. В пролуката между нея и платформата свободно можеше да мине дете. Беше толкова тихо, че рядкото прашене на осветителната тръба под свода изпълваше целия огромен цех.
Комментарии к книге «Париж си струва една меса», Дмитрий Александрович Биленкин
Всего 0 комментариев