«Всред дюните»

1293
Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст

Шрифты

  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

  • Аа

    Iowan

  • Аа

    San Francisco

  • Аа

    SF Serif

  • Аа

    New York

  • Аа

    Helvetica Neue

  • Аа

    Arial

  • Аа

    Georgia

  • Аа

    Times New Roman

  • Аа

    Courier

  • Аа

    Courier New

  • Аа

    Menlo

  • Аа

    SF Mono

Александър Блок

Всред дюните

Аз не обичам речника банален

на любовта и жалките му думи:

„Ти мой си.“ „Аз съм твоя.“ „Вечно твой.“

Аз робство не обичам. Гледам смело

в очите на красивата жена

и казвам й: „Сега е нощ. А утре —

е нов, сияещ ден. Ела! Вземи ме

сега, тържествена, прекрасна страст.

А утре ще си тръгна — и ще пея.“

Душата ми е проста. Морски вятър,

солен, и дъх на борова смола

са я откърмили — и тя напомня

на моето обветрено лице.

Аз съм прекрасен с хубостта оскъдна

на дюни и на северни морета.

Така си мислех аз, докато бродех

на границата ни с Финландия,

всред говора неясен на финландците

брадясали, зеленооки.

Бе тихо. И готов да тръгне, влакът

пухтеше и димеше край перона.

А пък до пясъчния склон лениво

отдъхваха си руски митничари.

Нова страна се виждаше оттатък —

и руски безприютен храм напусто

се взираше към чуждата страна.

Така си мислех аз. Но тя дойде,

застана върху склона. Бяха рижи

очите й от слънце и от пясък.

Косите, като борове смолисти,

с отблясък син лежаха на плещите.

Дойде. Кръстоса своя взор на звяр

със зверския ми поглед. И разсмя се

със силен смях. И хвърли върху мене

снопче трева и шепа златен пясък.

А после изведнъж подскочи

и бързо се понесе върху склона…

След нея дълго тичах аз. Издрасках

лицето си в игличките на бора,

и си окървавих ръцете,

раздрах си дрехите. И я преследвах,

като че беше звяр. Крещях, зовях я —

ловджийски рог бе страстният ми глас.

Тя само дири в дюните остави

и скри се между боровете тъмни,

замрежени от синя здрачина.

И аз лежа, от тичане задъхан,

на пясъка. В очите ми пламтящи

тя все тъй бяга, цялата се смее,

и смеят се косите й, нозете й,

и роклята — от тичане издута…

Лежа и мисля си: „Сега е нощ,

и утре пак. Но няма да си тръгна,

докато този звяр не изтормозя,

и не препреча пътя й с гласа си —

ловджийски рог: «Сега си моя! Моя!»

И нека тя ми изкрещи:

«Да! Аз съм твоя! Твоя!»“

1907


Информация за текста

© 1992 Петър Велчев, превод от руски


Александр Блок

В дюнах, 1907


Сканиране и разпознаване: sir_Ivanhoe, 2009

Редакция: NomaD, 2009


Издание:

Александър Блок. Нощната теменуга. Избрана лирика

Съставителство и превод от руски: Петър Велчев

Издателска къща „Христо Ботев“, 1992

Редактор: Марта Владова

Художник: Петър Добрев

Технически редактор: Ронка Кръстанова

Коректор: Станка Митрополитска

ISBN 954-445-024-6


Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/13103]

Последна редакция: 2009-09-02 21:00:00

Комментарии к книге «Всред дюните», Александр Александрович Блок

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства