«Смях в лудницата»

Стефан Чурешки

Смях в лудницата

Способността да се смееш е цивилизационна черта. Смехът разкрива някои страни от характера на човека и властващите нрави в обществото, които сивото ежедневие и целенасоченият поток от ненужна информация често скрива. Особено смехът над сериозни неща. Хуморът обаче както може да поднася философски сентенции с градивен шеговит тон, така може и да руши сериозни стойности на цивилизацията. Затова способността да бъдеш сатирик е усилие на цивилизационното съзнание, защото нелепата шега освен, че може да засегне суетата на някого, може и да бъде деструктивна за душата на човека. През комунизма сатирата беше единствената възможност да се кажат някои неща за режима, въпреки контрола, който се упражняваше върху средствата за всеобщо осведомяване. За съжаление понеже не можеше да се говори срещу БКП обикновено хората на хумора осмиваха българското без да имат изконни народопсихологически и историко-философски основания да правят това нещо. Така ние чрез осмиването на българското, което е свещено мъченическо с високи нравствени добродетели, които бяха трън в очите на българофобията, подценихме своето и създадхоме чувство на недоверие, подозрителност и неверие в способностите ни като нация. А Неврокопския митрополит Борис, мъченически убит от комунистите след 09.09.1944 година казва, че ние сме оцелели през вековете, защото сме вярвали в Бога и в себе си като нация. Тези две основни за нашето съществувание вери комунизмът разруши, тези две вери руши и либералната демокрация. Осмиването на българското доведе дотам, че ние вярвахме и все още вярваме повече на чужденците, отколокто на себе си и нещо първо трябва да бъде признато от чуждото, а после да получи българско признание. Това себепоругание, което е типично за българската сатира през модерността доведе дотам, че ние се профанизирахме и се предадохме на мисълта, че сами не можем да се оправим. От осмиването на българското се роди съвремениня нихилизъм, чиито жертви станаха емигрантите, наркоманите и пияниците в България. И затова не малка отговорност носят сатириците, които не смееха да критикуват решението на световната политика България да бъде част от съветската сфера на влияние. Както не смеят и да критикуват сега отрицателните и ниски културни знаци и явления, които демокрацията и пазарната икономика пораждат като инструмент за налагането на едно нетипично и враждебно за нашия исторически опит цивилизационно статукво в България. Затова все още в училище се учи бай Ганьо, защото л