«Антибългаризмът или безбожието на света»

Стефан Чурешки

Антибългаризмът или безбожието на света

„Питание: Що е най-свето человеку?

Отговор: Верата и народността.

Питание: Спроти верътъ какъв си?

Отговор: Християнин.

Питание: А по народност що си?

Отговор: По народност съм българин.

Питание: Защо?

Отговор: Защо съм роден от татко и майка българе и говорам (сборувам) български.

Питание: Не бидвит ли да си изменит човек верътъ и народносттъ?

Отговор: Има такива людийе, що се изменват верътъ и народносттъ туку тийе чинят най-тежък грех; таквите людийе ся имает от светът за предатели. Тийе никому не съ мили, ами секой ги мразит и ненавиждат, затова яз никога не ке простъ да ми поминит такво нещо в умът ми и всекога ке ся мъчйъ да свестявам такви изумени людийе.“

Кузман Шапкарев, „Вера и народност“, четиво из „Българский буквар“, 1868, В: Документи и материали за историята на българския народ, С., 1969, с.154

Сериозният ни проблем след Освобождението от турско робство е проблемът с оцеляването на българската нация. Този въпрос е сериозно повдигнат от модерността, която за българите е катастрофична. Затова тук ще направим преглед на историческото обяснение защо се случиха катастрофите през ХХ век. Основният проблем идва от Възраждането. След Освобождението от турско робство ние изменяме на дефиницията на българщината, дадено от Йордан хаджи Константинов-Джинот, която е единствената сериозна културна дефиниция на българското заедно с дефиницията на Кузман Шапкарев, двама македонски българи. Проблемите ни идват от факта, че българите не разработват сериозна национална философия, въз основа на интерпретация на казаното в старобългарската литература и въз основа на разпространено сред тълкувание на житейската философия в Евангелието в съчетание с народната мъдрост и с историческия опит, който имаме като уникален народ. Нашият Университет е създаден след Освобождението и то от европейски академици, които или не са православни, или не са вярващи. Онова, заради което сме приели православието от Византия — отказът на папата да ни даде книги на нашия език и наша йерархия от духовници се проиграва с навлизането на чужди специализанти, които освен че не знаят нищо за българското на всичко отгоре са и противници на православната и славянската идея, която заедно с интерпретацията на национално-историческия спомен е стълб на нашата претенция да имаме резервирано място в свода на световната цивилизация. Българските модерни дейци са много слабо подготвени философски, което обяснява защо политиците ни са келемета, които освен от техника за бита и от конспиративно трупане на пари от друго не разбират. Всъщност нашата битка срещу Византия и после срещу турците, а и срещу кръстоносците се заключава в запазването на нашата автентичност, заради която съществува държавата и институциите. Защото богатство без да служи на културна идея е източник на разврат, както се вижда от делата на сегашните богаташи, които нямат чувство за мисия, за национална идея и за велик идеал, на който да служат техните пари. Но коренът на проблемите ни идва от състоянието на интелигенцията и на духовенството, които като най-важните референтни групи на обществото са слабо подготвени със съзнанието на историческа мисия на българския народ, в която да участваме на страната на доброто, както го разпознава народната ни култура и автентичния ни исторически опит. Всъщност загадката н