Христо Фотев
Балада за Ромео и Жулиета
На Ц. Д.
1
Ромео пак поведе Жулиета
по старите си вкаменени дири.
В градините с премръзнали дървета
или потайно в тесните квъртири…
И в сенките на техните пердета
със устни, и от пламъци по-сини,
Ромео пак целува Жулиета
като преди, преди, преди
години!
2
В поледицата звънко потрепера
тополата… И всичко занемява!
— О, примавера! Белла, примавера —
виелицата ли сега запява?
Една прегръдка къса на перона!
Едно последно — „О, мисли за мене“!
И става цялата земя Верона,
потънала в невиждано цъфтене!
3
Ах, колко дълго, дълго сме живели
на сцената в различните спектакли!
Кога луминесцентните кристали
заместиха маслинените факли?
И ти — красива в техните сияния —
дойде при мене като от безкрая…
За щастие ли, или за страдания —
не зная!
4
Да тръгнеме! Аз трябва да говоря,
Комментарии к книге «Балада за Ромео и Жулиета», Христо Фотев
Всего 0 комментариев